Как се запознахме:
За нашето досегашно щастие и за всички моменти, преживяни заедно, ние трябва да благодарим на Българските
Държавни Железници (БДЖ)
В един прекрасен ден на далечното лето 2002-ро, месец Февруари, ден десети, Марто пътувал кротко с кумеца си
(тогава все още не) Наско във влака Ямбол - Пловдив... Влакът бил от новите, тогава все още модерни, без купета. Поради тази
подробност, на Марто не му отнело много време да забележи, че на отсрещния ред седи една красива девойка - сама, която скромно си
чете книжка (по-всяка вероятност любовен роман - и те тогава май били модерни). Прекрасната и къдрава коса нежно се спускала по
рамената, тя си четяла и с нищо не показвала, че се интересува от заобикалящия свят . Нещо подкочило в гърдите на младия момък и
той усетил, че трябва на всяка цена да привлече вниманието и, защото Пловдив наближавал след около час и можело никога повече дане
я види, ако не предприеме нещо... Веднага опитният му приятел Наско измислил: ще я поканят на игра на карти, уж нямали четвърти
човек... И Марто я поканил - тя не знаела много да играе, но той бил услужлив и "хайде от него да мине" - ще играе с нея срещу другите
и ще я научи... ;) Така в игри и закачки дошъл Пловдив. Марто уж между другото и взел телефона, едва дочакал да и се обади на
по-следващия ден - първа среща и така станала завръзката...
Предложението:
Замислено още от Афганистан и дооформено след като се прибрал Марто. Пръстенът бил Закупен от Щатите - половин
каратов диамант и прилежно скрит при Наско и Нина, докато се донагласи работата с предложението.
На 06.09.2008 героите на историята изкачили връх Мусала и ненадейно, там на най-високата точка на Балканския
Полуостров, Марто извадил пръстена и задал големият въпрос...
И така до днес...